На територията на община Севлиево са разположени села от страната, а самата тя се намира в Габровска област. Едно от тях е Ловнидол, което има дълга история и добре познати за околните и за посетилите го географски особености. Природата се редува с низини и високи хълмове, като от тази гледна точка географският пейзаж е изключително разнообразен. Витата стена е област, която може да се види от високо, а като цяло гледката от височините е повече от красива и удивителна. Пътният участък Севлиево – Дряново е едно от местата, през които се минава за селото, но трябва да се направи лека отбивка в посока север. Иначе от самото село има излаз към цели четири града на територията на страната – Дряново, Велико Търново, Габрово и Севлиево. Ако искаме да видим предпланинските райони на Стара планина, е достатъчно да отидем до южния склон на селото. Ако се пътува по пътя Севлиево – Габрово, това е всъщност гърбът на споменатата вече област Витата стена.
От Дунав през Стара планина минава стар римски път, който в миналото води и до големите градове Одрин и Цариград. С него започва историята на Ловнидол, защото селото е разположено точно на този път. На изток е разположено вече старото село Харбалай, от което днешното населено място води своето начало. Но поради османското робство през 18-ти век жителите са принудени да се разбягат, тъй като турските войски минават през селото и опожаряват къщите. От двете страни на дол, обрасъл нагъсто с гори, има голям чифлик и голяма част от населението намира подслон именно по тези места. Заради протежението на дола, по който е разположено, селото получава последното си име. Преди това обаче е известно като Чифлик, а това се дължи именно на големия имот. Ломиндол е още едно от имената, с които срещаме селото в някои исторически докменти. Причина за това е, че долът се рони, а трябва да дойде 1839-та година, за да се официализира последното наименование на населеното място. Парусията на Батошевския манастир е автентичен от тази епоха документ, благодарение на който виждаме името и някои други факти за мястото.
Местностите до Витата стена открай време се славят като най-добрите по отношение на лова на соколи. През 1477-ма година има документ, който нагледно удостоверява наличето на соколари в селото. Става дума за известния регистър на соколарите от Румелия, която на по-късен етап от развитието на страната ще стане символ на Съединението, отбелязвано на 6-ти септември и до днес. Не на последно място, жителите сформират и нещо като тимар от соколарски тип, а значителният резерв от соколари идва само две години по-късно. Важно е да уточним, че резервът не е на територията на селото, а на едно близко разположено съседно място. То носи името Търхово. Могат да се разкажат доста интересни неща и за културата на селото, свързано най-вече с първата построена в селото църква. Това става през 1839-та година, а на следващата година храмът се сдобива и с камбанария. Знае се още, че сградата на църквата се намира сравнително ниско и е вкопана в земята.
